ПСАЛТИР

2. Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3. Помилуй ме. Господи, защото съм немощен; изцели ме. Господи, защото костите ми са потресени;
4. потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5. Обърни се. Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6. защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7. Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8. Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9. Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10. Господ чу молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
11. Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.

2. Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
3. да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
4. Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
5. ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, –
6. нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7. Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, –
8. множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9. Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10. Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11. Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12. Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13. ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14. приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15. Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16. Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17. злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.
18. Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.

2. Господи. Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3. Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4. Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5. що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6. Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7. поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8. овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9. птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10. Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!

2. Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,
3. ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.
4. Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,
5. защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола. Съднико праведний.
6. Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.
7. У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.
8. Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,
9. и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.
10. И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;
11. и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.
12. Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,
13. защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.
14. Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,
15. за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.
16. Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.
17. Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.
18. Да си идат в ада нечестивците, – всички народи, които забравят Бога.
19. Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.
20. Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.
21. Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.
22. Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?
23. Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.
24. Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.
25. В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: “не дири сметка”; във всички си помисли дума: “няма Бог!”
26. Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;
27. дума в сърце си: “няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи”.
28. Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба;
29. седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;
30. причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;
31. прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти;
32. дума в сърце си: “Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.”
33. Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.
34. Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: “Ти няма да търсиш сметка”?
35. Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.
36. Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.
37. Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя.
38. Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си,
39. за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

1. На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: “отлети на вашата планина като птица”?
2. Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
3. Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
4. Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
5. Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
6. Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
7. защото Господ е праведен, – обича правда; лицето Му гледа праведника.

1. Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3. Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4. Господ ще изтреби всички лъстиви Уста, високомерния език,
5. ония, които думат: “с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?”
6. Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7. Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8. Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9. Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.

2. Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3. Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4. Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5. да не каже врагът ми: “надвих му”. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6. Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).

1. Рече безумец в сърце си: “няма Бог”. – Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
2. Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
3. Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
4. Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
5. Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
6. Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
7. “Кой ще даде от Сион спасение Израилю!” Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.

1. Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2. Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3. който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4. оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5. който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.

1. Пази ме. Боже, защото на Тебе се уповавам.
2. Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.
3. Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание.
4. Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена.
5. Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий.
6. Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.
7. Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.
8. Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.
9. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,
10. защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление.
11. Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки.

1. Чуй Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжлива уста.
2. От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3. Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4. В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5. Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6. Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7. Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8. пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9. от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10. те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11. Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12. Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13. Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с мечаСи душата ми от нечестивеца;
14. чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15. Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.

Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3. Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4. Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5. Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6. вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7. В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8. Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9. дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10. Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
11. И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12. И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
13. От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14. Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15. Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
16. И явиха се водни извори, и се раз твориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17. Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18. избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19. В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20. Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21. Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22. защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23. защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24. Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25. и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26. С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
27. с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
28. защото Ти спасяваш угнетенитс люде, а надменните очи унижаваш.
29. Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30. С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31. Бог! – Непорочен е Неговият шт, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32. Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33. Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34. прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35. учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36. Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоят”а десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37. Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38. Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39. поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40. защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41. Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42. те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
43. разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44. Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45. само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46. другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47. Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48. Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49. и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50. Затова ще Те славя между друго-родците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51. Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.

2. Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
3. Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
4. Няма език и няма наречие, дето не би се чувал техният глас.
5. Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. В тях Той е поставил жилище за слънцето,
6. и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си:
7. от края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива.
8. Законът на Господа е съвършен – укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри.
9. Господните повеления са праведни – веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.
10. Страхът Господен е чист – пребъдва навеки. Съдбите Господни са истина – всички са праведни;
11. те са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато, по-сладки от мед и капки от вошен мед;
12. и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда.
13. Кой ще съгледа своите грешки? От моите тайни грехове ме очисти,
14. и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение.
15. Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!

2. Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3. Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4. Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5. Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6. Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7. Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8. Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9. те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10. Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!

2. Господи! с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3. Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4. защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5. Той иска от Тебе живот; Ти му даде Дълголетие във век века.
6. Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7. Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8. защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9. Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10. Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11. Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12. защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13. Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14. Издигни се. Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.

2. Боже мой. Боже мой! (чуй ме;) защо си – ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3. Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4. Но Ти, Светии, живееш посред славословията на Израиля.
5. На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6. към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7. Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8. Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9. “Той се уповаваше на Господа,яека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден”.
10. Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11. Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12. Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13. Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14. разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15. Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16. Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17. Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19. делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20. Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21. избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22. спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23. Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24. Вие, които се боите от Господа,възхвалете. Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25. защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26. За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27. Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28. Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29. защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30. Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31. Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32. ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.

1. Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3. подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6. Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.

1. Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2. защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3. Кой ще възлезе на планината “Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4. Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5. той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6. Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7. Подигнете, порти, горнището си, поДигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8. Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9. Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10. Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите. Той е Цар на славата.

1. Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
2. Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
3. да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
4. Покажи ми. Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
5. Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
6. Спомни си Твоите щедрости. Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
7. Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
8. Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
9. насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
10. Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
11. Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
12. Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
13. Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
14. Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
15. Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
16. Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
17. Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
18. Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
19. Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
20. Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
21. Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
22. Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.

1. Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя.
2. Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешности и моето сърце;
3. защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина,
4. с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида;
5. намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да седна;
6. ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи,
7. за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса.
8. Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава.
9. Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници,
10. в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи.
11. Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме.
12. Ногата ми стои на прав път; в събранията ще благославям Господа.

1. Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
2. Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
3. И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
4. Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5. защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6. Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
8. Сърцето ми повтаря Твоите думи: “търсете лицето Ми”; и аз ще търся лицето ти. Господи.
9. Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
10. Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
11. Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
12. не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
13. Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
14. Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!

1. Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2. Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3. Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4. Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5. Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6. Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7. Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8. Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9. Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!

1. Въздайте Господу, синове Божии, ,въздайте Господу слава и чест,
2. въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
3. Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата. Господ загърмя над голечите води.
4. Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
5. Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
6. и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион – като млад еднорог.
7. Гласът Господен секне огнен пламък.
8. Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
9. Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
10. Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
11. Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.

2. Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3. Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4. Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5. Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6. защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
7. И аз си думах в своята доброчестина; няма да се поколебая навеки.
8. По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9. Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10. “каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11. Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!”
12. И Ти обърна тъгата ми в ликуваме, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13. за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!

2. На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3. наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдини, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4. защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5. Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6. В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял. Господи, Боже на истината.
7. Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8. Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9. и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10. Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11. Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки;от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12. От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13. Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14. защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15. Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16. Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17. Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18. Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19. Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20. Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21. Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22. Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23. В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24. Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25. Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!

1. Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
2. Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
3. Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
4. защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
5. Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: “ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми.
6. Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
7. Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
8. “Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.”
9. “Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.”
10. Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11. Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.

1. Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2. Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3. пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4. защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5. Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6. Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му цялото им войнство.
7. Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8. Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9. защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.
10. Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11. А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12. Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13. От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14. от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15. на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16. Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17. Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18. Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19. че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20. Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21. за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22. Да бъде милостта Ти над нас. Господи, според както Ти се уповаваме.

2. Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3. С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4. Величайте Господа с мене,и да възхвалим името Му заедно.
5. Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6. Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7. Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8. Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9. Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10. Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11. Лъвчетата бедствуват и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12. Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13. Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14. Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15. нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16. Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17. Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18. Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19. Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21. Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22. Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23. Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.

1. Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2. вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3. извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4. В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестно, които ми мислят зло;
5. да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6. да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7. защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8. Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9. А моята душа ще се радва в Господа, Ще се весели за спасението от Него.
10. Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11. Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12. връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13. През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14. Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15. А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16. с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17. Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18. Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19. за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20. защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21. разтварят уста против мене; говорят: “добре! добре! окото ни видя”.
22. Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23. Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба. Боже мой и Господи мой!
24. Съди ме по Твоята правда. Господи, Боже мой, та да не тържествуват те .над мене;
25. да не казват в сърцето си: “добре! (добре!) тъкмо по душата ни!” Да не казват: “погълнахме го”.
26. В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27. Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28. И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

2. Нечестното на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
3. защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
4. думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5. на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
6. Господи, Твоята милост е до небесата. Твоята истина – до облаците!
7. Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
8. Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
9. те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
10. защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11. Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12. да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13. там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.

1. Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
2. защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
3. Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
4. Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5. Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
6. и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост – като пладнина.
7. Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
8. Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
9. защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10. Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и – няма го.
11. А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
12. Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
13. а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
14. Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
15. мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
16. Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
17. защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
18. Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
19. в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
20. а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
21. Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
22. защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23. Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
24. кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
25. Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
26. той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
27. Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
28. защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29. Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
30. Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
31. Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
32. Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
33. но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
34. Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
35. Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
36. но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
37. Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
38. а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
39. От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
40. и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.

2. Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3. защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4. Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5. защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6. смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7. Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8. защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9. Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10. Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11. Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12. Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13. А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14. аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15. и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16. защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17. И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18. Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19. Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20. А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21. и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22. Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23. побързай ми на помощ. Господи, Спасителю мой!
11. Отклони от мене Твоите удари аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12. Ако чрез изобличения наказващ човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13. Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14. Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.

2. Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3. Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4. Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5. кажи ми. Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6. Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7. Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8. И сега какво да очаквам. Господи? надеждата ми е на Тебе.
9. Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10. Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.

2. Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3. извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4. и вложи в устата ми нова песен – хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5. Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6. Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас – кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7. Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8. Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9. желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10. Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11. Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12. Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13. защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14. Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15. Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16. Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: “добре, добре!”
17. Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18. Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!

2. Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3. Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му. Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми. Боже, копнее за Тебе!
4. Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5. Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6. Враговете ми говорят зло за мене: “кога ще умре, и кога ще загине името му?”
7. И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8. Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9. “законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.”
10. Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11. А Ти, Господи, помилуй ме, изпра ви ме, и аз ще им въздам.
12. По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13. а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14. Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!

2. Както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми, Боже, копнее за тебе.
3. Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4. Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де с твоят Бог?
5. Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдно, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7. Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Йорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8. Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9. Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10. Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11. Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

2. защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3. Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4. И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя. Боже, Боже мой!
5. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

2. Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3. Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4. защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5. Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Накова.
6. С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стьпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7. защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8. но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9. С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10. Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11. обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12. Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13. продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14. предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15. направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16. Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17. от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18. всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19. Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20. когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21. Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22. то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23. Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24. Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25. Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни? ‘ 26. Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27. Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.

2. Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря; моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3. Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4. Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5. И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6. Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, – те са в сърцето на Царевите врагове.
7. Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8. Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова. Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9. Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10. Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11. Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12. И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13. И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14. Всичката слава на царската дъщеря е вътре; нейната дреха е със злато везана;
15. в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16. довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17. Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18. Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.

2. Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3. затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4. Нека бучат и се политат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5. Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6. Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7. Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9. Дойдете и вижте делата на Господа, – какви опустошения направи Той по земята:
10. прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11. Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12. Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.

2. Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3. защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4. покори нам под нозете ни народи и племена;
5. избра за нас нашето наследие, красотата на Накова, когото възлюби.
6. Бог възлезе при възклицания. Господ вьзлезе при тръбен звук.
7. Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8. защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9. Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10. князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.

2. Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3. Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната й страна е градът на великия Цар.
4. В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5. защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6. видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7. страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8. с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9. Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10. Ние размишлявахме, Боже, за Твоят” благост сред Твоя храм.
11. Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12. Да се весели планина Сион, (и) да се Радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13. Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14. обърнете сърцето си към неговите Укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15. защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.

2. Чуйте това, всички народи; внимавай те в това всички, които живеете по вселената:
3. и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4. Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5. Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6. “защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?”
7. Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8. човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9. скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10. щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11. Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват н оставят имота си на други.
12. Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13. Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14. Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15. Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги ,пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16. Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17. Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18. защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19. макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20. той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21. Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.

Бог на боговете. Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2. От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3. иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4. Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5. съберете при Мене Моите светии, коиго при жертва са встъпили в завет с Мене.
6. И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7. Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8. Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9. няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10. защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11. познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12. Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13. Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14. Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15. и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16. А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17. а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18. кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19. устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20. седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21. ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22. Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23. Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

2. когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3. Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5. защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10. Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11. Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18. защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20. Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21. тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

3. Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4. езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5. ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6. ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7. затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8. Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9. ето човек, който не полагаше в Бога своята сила. а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10. Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11. Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.

2. Рече безумец в сърцето си: “няма Бог”. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3. Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4. Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5. Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6. Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7. Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.

3. Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4. Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5. защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6. Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7. На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8. С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9. защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.

2. Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3. послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4. от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5. Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6. страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7. И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8. далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9. побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10. Разстрои, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11. денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12. всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13. защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14. но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15. с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16. Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17. Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18. Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19. ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20. Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21. простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22. устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от слей, но те са голи мечове.
23. Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24. Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров; кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.

2. Помилуй ме. Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме.
3. Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4. Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5. При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
6. Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7. събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8. Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9. У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?
10. Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
11. При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12. На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
13. Върху мене лежат. Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14. защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

2. Помилуй ме. Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3. Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4. Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост я Своята истина.
5. Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6. Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7. Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9. Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10. Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11. защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12. Бъди превъзнесен по-високо от небесата. Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.

2. Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3. В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4. От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5. Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6. и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7. Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши. Господи, челюстите на лъвовете!
8. Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10. Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово,и обгорено.
11. Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12. И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.

2. Избави ме от враговете ми. Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3. Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4. защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна. Господи;
5. без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6. Ти, Господи, Боже на силите. Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едното от нечестивите беззаконници;
7. вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8. ето, изригнат хули с езика си; в устата им мечове, “защото, – мислят си те, – кой слуша?”
9. Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10. Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11. Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12. Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги. Господи, Защитниче наш.
13. Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14. Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Накова до краищата на земята.
15. Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16. нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17. Аз, пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18. Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.

3. Боже! Ти ни отхвърли. Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4. Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5. Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6. Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7. за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8. Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9. Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10. Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11. Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12. Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече. Боже, с нашите войски?
13. Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14. С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.

2. Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3. от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4. защото Ти си мое прибежище. Ти си крепка защита против врага.
5. Нека живея вечно в Твоето жилище и Да си почивам под подслона на Твоите криле,
6. защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7. Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8. да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9. И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.

2. Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4. Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5. Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6. Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8. В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9. Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10. Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11. Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12. Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13. и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.